АКВАСОРС ВОДОРАСЛИ ОТ КЛАМАТ - АФА имат голямо съдържание на невропептидни прекурсори.
Тези олигопептиди са от жизнено важно значение за дейността на мозъка. АФА е в състояние да зареди, възстанови и енергизира
изтощените мозъчни клетки. Тя активира невротрансмитерните системи, което води
до преодоляване на депресията. Съвременната наука е доказала, че невропептидите
са главните химични субстанции, които осъществяват практически биофизиологични
/респективно терапевтични/ функции в човешкото тяло. В резултат се постига
отлично и бързо възстановяване след стрес, физическо и умствено натоварване.
При внезапен /остър/ или хроничен /постоянен/
психоемоционален стрес невропептидите в клетките на мозъка – образно казано -
изгарят и човешкият организъм изпада в постоянен клетъчен глад за тях. Това е в
основата на много психични заболявания, т.н. гранични състояния или автоимунни
процеси. Тези знания допринесоха за това да помогна и аз от своя страна на
десетки пациентки. Ето няколко такива случаи.
С.П.-жена на 38 години. Първата ни среща беше на
19.05.2000 година по повод тежка лекарствена зависимост и депресия. Приема
между три и пет таблетки Диазепам от 10 мг всеки ден.. Оплаква се от
сърцебиене, треперене, подгъване на коленете, световъртеж, нереална връзка с
действителността, изтръпване на части от тялото или цялата кожа, схващане на
ръцете, безтегловност. Настъпило е засилване на всички страхове, които е имала
още от детството си – от тъмно, от високо, от затворено пространство, от
асансьор, от кучета и най-много страх от самия страх. Проявява повишена
раздразнителност към всякакви шумове, движения, като в същото време има
чувството, че ги сънува. Когато се ядоса, става агресивна, неконтролируема:
„Нямам доверие на действията и думите си”. Това състояние минава бързо, но след
кризата получава много силен тремор и изпитва ужасно, „раздиращо„ я чувство за
вина. Само да я погледнат и тя си мисли, че е виновна за нещо, поради което
непрекъснато се извинява.
По професия е певица – награждавана е на наши и
на международни фестивали, включително и на „Златния Орфей”. Турнетата и
спането по хотели са развили у нея силно усещане за липса на семеен и домашен
уют и изпитва остро чувство за самотност. Разведена е още по време на
бременността си, но детето даже като бебе е водила навсякъде със себе си.
Транквиланти е вземала от най-ранно детство по повод няколкогодишно заекване след
силна уплаха от бясно куче.
Когато изпадне в състояние на паника, получава
парене в главата и под лъжичката. Това чувство я „връхлита” изведнъж, загубва
всякаква сетивност. Все едно, че наблюдава света около нея през дебело стъкло,
всичко е нереално. За да не изпада в тези състояния, още от сутринта ние една
таблетка Диазепам. В противен случай още при ставане от леглото се олюлява и
има нестабилна походка. Не може да стъпва здраво на земята, има чувството, че
ще се счупи всеки момент. И наистина – много често пада, ма няколко счупвания
на ръце и крака. Свободата и е напълно ограничена, тя стои постоянно в къщи. В
това тежко състояние е от три години, не може да пее, разчита изцяло на грижите
на сестра си, която всъщност отглежда и сина и. Самата пациентка- - след
преживени безкрайни прегледи и консултации с различни специалисти и пиенето на
впечатляващи количества лекарства по повод многобройните различни симптоми –
беше доста в тежка депресия. Не вярваше, че ще успее да се отърве от Даизепама
/впрочем всички останали лекарства тя си беше спряла сама/. Не вярваше, че
понякога ще успее да пее отново, а имаше много искрено и силно желание като
всеки артист за това.Започнах с течна АФА – три пъти по една доза.
На 9-ти юни, при контролен преглед, т.е. след 10
дни тя пиеше вече втора опаковка от АФА-та и имаше чувствително
цялостно подобряване и в това число беше започнала да си търси работа.
В края на месец юли дойде при мене, за да ми
благодари и да си вземе довиждане – заминаваше за Италия на работа, и то в
своята любима професия. Често се чуваме по телефона. При последното обаждане на
Коледа каза, че всеки ден взима по ¼ до ½ Диазепам. Призна си, че е съгласна да
дойде при мен, защото много обича сестра си и се чувствала виновна, че и
създава толкова много проблеми. Но тя самата е била сигурна 100 %, че отново
няма да има никакъв резултат. Сега пие АФА капсули между 4-5
дневно, но винаги в чантата си носи „вълшебното” шишенце течна АФА.
Е.И. – на 17 години, момиче. На 5 месечна
възраст и е поставена диагноза „ендогенна екзема”, но още на 40 дни е била с
обриви. Тежък интроверт с лабилна психика, социофобия. По време на бременността
си майката 4 месеца е лежала за задържане, преживяла е доста психоемоционални
стресове, „тъпкана с антибиотици” по повод сраснала плацента. Цитирам: „Изгарях
като свещ и едва успях да се справям с проблемите си”. На две години детето е
преболедувало от туберкулоза на белия дроб. Имала е тежки гнойни ангини и
астматичен бронхит.
При прегледа видях толкова тежка екзема,
включително и по лицето, каквато бях виждала само веднъж през практиката си на
едно двегодишно момиченце, което за щастие се оправи. Аз им разказах за малката
мила и майката и дъщерята добиха кураж и решиха да започнем лечение. Тези от
Вас, които познават продуктите, ще се досетят, че дадох Програма Лесно начало, която тя пи два
последователни месеца, т.е. 2 опаковки, защото в нейния организъм пробиотиците
бяха на 0. Започнахме в началото на ноември, след един месец тя изживя доста
тежка очистителна криза със силно влошаване на екземата. От кожата се излъчваше
сравнително силна неприятна миризма и сърбежът беше неимоверен, но запекът
започна значително да се подобрява и към края на месец декември имаше дори по
две изхождания дневно. Това беше изумяващ факт за цялото семейство. Те не
можеха да повярват, че тя се изхождаше всеки ден. Сега след година и два
месеца, откакто работим заедно, даже са забравили за проблема, съществувал 16
години. Поради екземата тя е била през целия си живот на много тежка диета, от
която беше доведена до психическо ниво на пълно изтощение. Цитирам: „Цял ден ми
се яде. Чакам часа за ядене с нетърпение. Всичко ми се яде. Вървя по улиците и
само гледам, кой какво яде. Стоя пред витрините на магазините и забелязвам само
това, което е за ядене. Непрекъснато сънувам, че ям.” Постепенно, внимателно,
но много упорито и разширявах диетата. На две седмици включвах нова храна. Сега
тя яде всичко в малки еднократни количества и внимава с комбинирането на
храните. Състоянието на кожата и е подобрено 80%. Остава само силната сухота,
нацепване на отделни места, особено по ръцете. От време, на време има сърбеж и
поява на зачервявания. Обаче тази екзема почти вече не интересува нито мен,
нито нея, защото през месец юни на поредния контролен преглед, тя ми показа
няколко свои рисунки, които никой не беше виждал. За първи път ги показа на
мен. Те ми дадоха много повече информация за нейното душевно състояние,
отколкото ако бяхме водили дълги разговори с методите на психоанализата. Но
никой не е знаел истината! Лекувана е била само екземата и обстипацията.
Б.С. – на 9 години, момче. Има първи преглед на
18.05.1998 година по повод нервно психическо заболяване и разстройство в
интелектуалното развитие. На 5-годишна възраст е поставена диагноза
„Генерализирано разстройство на развитието, Детски аутизъм.”. Лекувано е в
извън болничната психиатрична клиника за деца „Свети Никола” към Медицинска
академия. Детето е наблюдавано от доц. Пълнарева и асистент Аврамова, но на
майката е казано откровено, че прогнозата е песима. До две годишна възраст – по
дума на майката и бабата и според разширена хетерогенна анамнеза от моя страна
– детето се е развивало съвсем нормално. Между впрочем в семейството всички са
педагози и юристи. Цитирам майката: „До две години и пет месеца беше прекрасно
дете, но през лятото на 1993 година, след една разходка само с баща си с кола
извън града, започна да заеква и пищеше като локомотивна свирка”.
Много трудно успях да сглобя една неясна картина
на сексуално насилие. Все още не се знае дали е било върху него, или то самото
е станало свидетел на такова нещо. Но това не е от особено значение за момента.
Майката разказваше за силен страх от хора, животни, от всякакво общуване и
детето бе в пълна изолация. Имаше ритмични неволни движения. Изпитваше силно
колебание преди всяко тръгване да върви, като изпълняваше поредица от
ритуалистични стъпки. Имаше сериозен запек – едно изхождане на три до седем
дни. Впечатляващо бе, че много обича да слуша музика, а не иска да гледа
телевизия.
Започнах с АФА, Зелена енергия и Комплекс есенциални мастни
киселини. Постепенно стана по-общителен, намаля чувствително
силният страх от хората. Според майката страшно важно беше, че е започнал да
участва в игра с нея. Голяма промяна беше, че намали слушането на музика,
дикцията започна да става по-ясна. За нова година вече сам пожелал да си избере
елха и да участва в украсата и. По рядко изпищява, по-малко се клати докато
седи. Прави опити да се включва в разговори със собствено мнение. Проявява
засилена емоционалност – много иска да го галят и целуват. Започна да реагира
адекватно в ситуация със смях и плач. Налице е засилена наблюдателност към
майката-загрижен и тревожен към нея. Много е послушен, ако направи беля без да
иска, без никой да му казва нещо, сам застава в ъгъла, от което цялото
семейство беше удивено. Рязко изчезна колебанието преди тръгване с
ритуалистичните стъпки. Сънят стана много спокоен, стене и бълнува, изпитва
много силен страх от всичко. Непрекъснато повтаря: „Нали тати няма да е там?”.
Частна учителка се занимава с него, а по един-два часа стои в класа на същата
учителка и се води като първокласник. Една година по-късно, т.е. през пролетта
на 1999 година, излиза сам от дома на двора, доближава се до деца, сам си
подрежда чантата. На следващата година, т.е. във втори клас, стои по три часа
на ден в училище и има поведение на ученик. Пее заедно с децата в класа. Все
още се затруднява в словосъчетанията и продължава да повтаря едни и същи изрази
многократно. В следващите месеци, през следващата 2000 година, все повече
говори и то много добре, чете сам дори сложни думи и ги разбира. Има голямо
желание да общува с деца и е доста самостоятелен. В общ план се вижда една
бързо напредваща социализация. Между впрочем запекът отдавна вече не
съществува.
А.Г. - на 23 години. Първото посещение е на
16.03.1998 година. От 1990 година е поставена диагноза „хроничен
улцерохеморагичен колит” в ИСУЛ и е лекувана с обичайните средства. Постигната
е ремисия за една година. След притеснения по изпитна сесия е получила отново рецидив.
Така почти ежегодно получава след психоемоционални провокации, влошаване. Като
характер е много притеснителна и страхлива – страхува се почти от всичко:
болести, тъмно, високо, самота, за работата си, за здравето на близките си.
Страда още от чести възпаления на гърлото, синузит и чести бронхити, пясък в
бъбреците, хемороиди, които постоянно кървят. Започнах с програма Лесно начало в омекотен вариант, т.е. за два месеца. До започване
на лечението винаги е имало слуз в изпражненията и много газове в червата. При
първия контролен преглед на 12.05. за първи път беше без подуване на корема,
имаше нормално изхождане. Започва да си позволява да яде боб и леща. Повтори Програма Лесно начало, но вече както е по
предписание – за един месец. При следващия контролен преглед през месец ноември
каза, че няма никакви стомашно-чревни оплаквания, има леко увеличен апетит и е
напълняла с 3 кг. Все повече се отпуска и разширява диетата. Няма кървене от
хемороидите. Вече не е толкова притеснителна. Цитат: „Аз си бях един стреснат
човек”. Използваше всеки ден 2 капсули Зелена
енергия, Комплекс есенциални мастни киселини два пъти по 10 капки, 1 капсула
Супер Антиоксидант с пикногенол и 1 капсула Коензим Q10 с хром и водорасли.
В началото на 1999 година се омъжи напълно
освободена от страховете и притесненията си и без никакви здравословни
проблеми. Много скоро забременя и тогава увеличихме приема на продуктите.
В четвъртия месец – отново след психоемоционална
провокация – получи рецидив. Появиха се слуз и кръв в изпражненията, невисока
температура и изхожданията бяха между 10 и 15 в денонощие. Беше настанена в
дневен стационар за водно-солева реанимация и се обсъждаше дори от колегите –
специалисти акушер-гинеколози и гастроентеролози –аборт по медицински
показания. Пациентката беше категорично против и аз я подкрепих. Не е взимала
никакви лекарства. Лекувахме я само със системи и хомеопатични лекарства и
отново започна да пие в омекотен вариант Програма Лесно начало. Кризата се овладя и тя
влезе в ремисия. Износи докрай бременността без повече проблеми и роди нормално
едно хубаво момиче. Като кърмачка пиеше Зелена енергия. От шест месечно детето започна да приема в пюрето си по малко Зелена енергия и Комплекс есенциални мастни
киселини.
Габриела е на 1,5 години. До този момент не е
боледувала и има впечатляващо невропсихическо развитие за възрастта си. На 1,3
години бе направен опит да се даде в детска ясла. От стреса се провокира една
вирусна инфекция, която премина в гнойна ангина с много висока температура. За
жалост по това време аз бях в чужбина и детето е лекувано с антибиотик. След
спиране на антибиотика прави тежък гноен отит, където за щастие аз успях да се
намеся и не се наложи да пие повторно антибиотик.
Д-р Вилма Михайлова – педиатър, управител на медицински център „Хирон”-София
Няма коментари:
Публикуване на коментар